МЕРКИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ, КАСАЕЩИ ИЗМЕНЕНИЯ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА

Сдружение „Движение за национална кауза – ДНК“ е неправителствена организация, създадена от българи, за които борбата с демографската криза е голямата национална кауза на съвременна България. В продължение на три години ДНК реализира кампания за насърчаване на раждаемостта – „Направи го сега“, а от 2020 година ще стартира платформата  Bulgaria wants you за привличане на българи от чужбина обратно у нас.
Предлагаме на Вашето внимание мерки, които сме селектирали, в резултат на предложенията на близо 6000 български семейства по време на кампаниите за раждаемостта, и след направен анализ на успешните международни практики, както и с помощта на консултации с водещи специалисти по демография у нас.

1. По-висок размер на еднократната помощ при раждане и детски надбавки.
1.1.Предложение за увеличаване на размера на еднократната помощ за раждане на дете (чл. 6 от Закона за семейните помощи на деца), както следва:

  • за първо дете – 2 000 лева;
  • за второ дете – 3 000 лева;
  • за трето и всяко следващо дете – 5 000 лева.

Като получаване на висок размер на помощта, следва да се обвърже с определени условия:

  • лицето да упражнява трудова дейност, непосредствено преди лицето да е упражнило правото си на отпуск при бременност и раждане;
  • лицето да има най-малко 18 месеца непрекъснат осигурителен стаж, като осигурено за всички осигурителни рискове, като е задължително осигурителният стаж да е положен непосредствено преди датата, на която лицето е упражнило правото си на отпуск при бременност и раждане (ако други медицински причини не налагат това, тази дата е 45 дни преди раждане). Като не е задължително осигурителният стаж да е при един работодател.

Лицата, които не отговарят на посочените по-горе условия, да получават помощи в досегашния размер.
Целта на тази мярка е да се насърчава отговорното родителство и стимул за младите жени да полагат труд, внасяйки дължимите осигурителни вноски. Както и да се намали процентът на жените, които работят без трудови договори, за да получават заплата в по-висок размер, за сметка на осигурителните вноски.
Към настоящия момент размерът на еднократната помощ при раждане се определя всяка година със Закона за държавния бюджет.
Съгласно чл. 62, ал. 9 от Закона за държавния бюджет за 2019 г.:
(9) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2019 г. е, както следва:

1. за първо дете – 250 лв.;
2. за второ дете – 600 лв.;
3. за трето дете – 300 лв.;
4. за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв.

1.2. Предложението ни във връзка с условията за получаване на детски надбавки за деца до 18-годишна възраст, е размерът на средномесечния доход на член от семейството, да бъде удвоен на 800 лева.
Т.е. подоходният критерий следва да бъде завишен, за да може повече деца да имат право на детски надбавки. Като условие за децата над 6-годишна възраст да бъде посещаване на училище или предучилищна подготовка.
Тъй като сега действащият Закон за държавния бюджет за 2019 г. не обслужва нуждите на средностатистическия българин и не е съобразен с икономическите стандарти на обществото.
Към настоящия момент, право на детски надбавки имат само семейства, при които доходът на член на семейството е под определена сума. Съгласно Закона за държавния бюджет за 2019 г. средномесечният доход на член на семейството трябва да е под и в размер на 400 лв.

2. Данъчни облекчения за многодетни семейства

2.1. Предложение за увеличение на данъчни облекчения за деца, е с цел да се осигури финансово облекчение на работещите родители на повече от едно дете. Предвид новите демографски модели, стимули трябва да получават и семействата с две деца, наравно с тези с три и повече, като им се приспадне от сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва:
1. осемстотин лева – при едно, ненавършило пълнолетие дете;
2. две хиляди лева – при две, ненавършили пълнолетие деца;
3. две хиляди лева – при три и повече, ненавършили пълнолетие деца.

Сега действащата уредба е следната:
Местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ:
1. двеста лева – при едно, ненавършило пълнолетие дете;
2. четиристотин лева – при две, ненавършили пълнолетие деца;
3. шестстотин лева – при три и повече, ненавършили пълнолетие деца.

Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи.
Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия по отношение на детето, за което ще се ползва данъчното облекчение:
- към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- детето не е навършило пълнолетие;
- към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

Тези данъчни облекчения са пренебрежимо малки и няма как да изпълняват ролята на стимул на младите семейства, че биха получили някаква осезаема подкрепа от държавата при отглеждане на едно, две и повече деца.

2.2. Нужна е информационна кампания, която да даде гласност на регламентираните в закона данъчни облекчения за многодетни семейства. Възможностите, които държавата се е погрижила да предостави не са достатъчно популярни в обществото и твърде малко семейства се възползват от тях.

3. Облекчения при ипотечни кредити за млади семейства.
3.1. Предложение за отпускане от държавата на безлихвени заеми за закупуване на семейно жилище (напр. в размер на 25% от цената), които младите семейства (включително тези с фактическо съжителство) да използват за по-бързо покриване на лихвите към банките. Като заемът към държавата подлежи на връщане след пълното удовлетворяване на банките и погасяване на лихвите и главницата по ипотечните кредити. Като разбира се, безлихвеният заем на държавата също следва да е обезпечен, за да може държавата да си гарантира връщане на заема и да се ограничи възможността на злоупотреби.
3.2. Предложение да се предвидят допълнителни данъчни облекчения при закупуване на семейно жилище чрез ипотечен кредит за млади семейства, които имат едно, две или повече деца. Тъй като сегашната уредба третира еднакво семействата без деца и семействата например с три деца.
Сега действащата уредба предвижда следните облекчения за млади семейства:
Местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства като приспаднат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия:
1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;
2. данъчно, задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година.
Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година.

Сегашните облекчения, които предоставя държавата на младите семейства, трудно могат да се квалифицират като осезаемо облекчаващи семейния бюджет. За да бъдат данъчните облекчения такива, които да насърчават създаването на семейства и да водят до увеличаване на раждаемостта, същите следва да са в по-сериозен размер.

3.3. Нужна е информационна кампания, която да даде гласност на правото на младите семейства да ползват данъчно облекчение за лихвени плащания по ипотечен кредит при закупуване на жилище. Семействата у нас не са достатъчно информирани и запознати с възможностите, които държавата се е погрижила да осигури.

4. Гъвкави схеми на работа за родители.
4.1. Предложение за законодателни промени в Кодекса на труда, с които да се въведе възможност за гъвкави схеми на работа, в това число право за родителите на деца на възраст до 12 години и лицата, полагащи грижи, да поискат гъвкавост на работното време, графика или работното място за определен период от време.
Предлагаме още да се разширят възможностите за дистанционна работа за майки с малки деца – вместо майките да взимат и втората година отпуск за бременност и раждане, за който период обезщетението е в по-нисък размер, работодателите да предлагат възможност/алтернатива за дистанционна работа.
С цел насърчаване да продължат да бъдат част от работната сила, работниците ще имат възможност да адаптират своите модели на работа, включително чрез използването на схеми на работа от разстояние, гъвкаво работно време или съкращаване на работното време, за целите на полагането на грижи.
Държавите-членки са задължени да транспонират политики по отношение на равновесието между професионалния и личния живот на родителите в националното си законодателство до 2 август 2022 г., според ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1158 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019.
Настоящото предложение се очаква да донесе големи ползи за лицата, за предприятията и за обществото като цяло. Увеличаването на заетостта сред жените, по-високите им доходи и кариерното им развитие ще окажат положително въздействие върху икономическия просперитет, социалното приобщаване и здравето на жените и техните семейства. Повишаването на заетостта сред жените ще допринесе за справяне с предизвикателството, което представлява застаряването на населението, и за осигуряване на финансова стабилност.
Защо такива мерки са необходими?
Съгласно данни на НСИ през миналата година броят на жените като дял от работната сила намалява в пъти повече от този при мъжете - с 21.5 хил. (спрямо 9.7 хил. при мъжете). Успоредно с това делът на работещите жени с поне едно дете до 7-годишна възраст пада от 58.2% през 2017 г. до 55.8% година по-късно. От друга страна, жените, които не искат да работят по семейни причини, се увеличават с над 10 хил.
На пазар като българския - с растящ недостиг на кадри и намаляващо население, жените са потенциален резерв предвид традиционно по-ниската им икономическа активност (67% работят или търсят заетост спрямо 75.9% от мъжете). За сравнение - в държави като Исландия и Швеция, които фокусират усилията си върху повече мерки, улесняващи достъпа на млади майки до пазара на труда, икономически активните жени са над 80%.

Съгласно статистически данни
4.2. Предложение за възможност за работниците /родители/ да имат индивидуално право за родителски платен отпуск с продължителност, най-много до 4 месеца, който трябва да бъде взет преди детето да навърши определена възраст (напр. 12-годишна).
С цел увеличаване на стимулите за работниците с деца, особено за мъжете, да се възползват от периодите на отпуск, те следва да имат правото на адекватно обезщетение, докато са в отпуск. Размерът на обезщетението следва да бъде поне еднакъв с размера на обезщетението, което съответният работник би получил при отпуск по болест.
Работниците, упражняващи правото си на отпуск или на гъвкави схеми на работа, следва да бъдат защитени срещу дискриминация или по-неблагоприятно третиране, заради това.
В Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване има предвиден неплатен отпуск (по 6 месеца за майката и за бащата до навършване на 8-годишна възраст на детето, който да се ползва при необходимост).
5. Дотиране на такса за ЧДГ, когато децата не са приети в държавна ДГ.

5.1. Предложението ни е съответната община да заплаща за всяко кандидатстващо, но неприето в държавна детска градина дете сума, която е равна на сумата на държавната субсидия за едно прието дете. Тази сума може да се дава под формата на ваучер на родителите, когато същите предоставят доказателства, че детето им е кандидатствало, но не е прието в държавна градина и че същото е записано да посещава частна детска градина. За избягване на злоупотреби тази сума може да се превежда директно на частното заведение.
Промяна на общинско ниво и най-вече в Столична община, където има недостиг на места в държавните детски градини. („Наредба за прием на деца в общинските детски градини и в подготвителните групи в общинските училища на територията на Столична община“) Както и в останалите общини с такъв проблем.

Настоящото предложение до голяма степен е обвързано с мерките за гъвкаво работно време и конкретно за възможността жените, ползващи втората година отпуск по майчинство, да бъдат стимулирани да се завръщат по-скоро на работното си място. По този начин се осигурява спокойствието, сигурността и финансовата стабилност на цялото семейство, а работодателят получава мотивирана работна сила, с по-малък риск за отсъствие на служителя от работа.

На фона на демографската криза и трайната тенденция за отрицателен прираст, това е една логична и възможна мярка за реален стимул на младите и образовани семейства, концентрирани предимно в големите градове, да раждат първото и следващите си деца навреме – в репродуктивна и кариерна зрялост едновременно.

Защо тази мярка е необходима в София-град?
Особено обострен е проблемът в Столична община и това е лесно обяснимо в цифри. За последните 10 години населението в София се е повишило с над 250 000 души, а според данните на НСИ, градът всяка година отчита най-голямо увеличение на населението спрямо останалите областни градове в страната. София-град е областта с най-висок относителен дял на население в трудоспособна възраст – 76,7%, при 71,3% за страната.
При този ускорен темп на развитие на града, общинската администрация дори да осигури финансирането и терените, за да изгради нужните бази за детски ясли и градини, тя не разполага с достатъчно време за реализирането им.
В този контекст би могло държавният бюджет да поеме финансов ангажимент, докато местната власт успее да се адаптира към демографските процеси в столицата и градовете, където това се налага.

6. Адаптирана среда за деца

6.1. Повече достъпни детски площадки в междублоковите пространства, чрез включване на допълнително изискване към архитектурните проекти за построяване на жилищни сгради. Наред с изискванията за осигуряване на паркоместа, строителите/инвеститорите да са длъжни да обособят място за детска площадка/детски кът. Като спазването на това изискване ще е условие за получаване на разрешение за строеж от Общините и в последствие за Разрешение за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда.
За сравнение Столична община е предприела мерки и е определила минималният процент озеленена площ в зависимост от групата жилищни устройствени зони /Приложение към чл. 3, ал. 2 на Общия устройствен план на Столична община/. Държавата, на свой ред, се грижи за равновесието в градската екосистема и се стреми към изграждане на определен брой паркинги за велосипеди /Приложение № 4 към чл. 40, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-2 за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии/.
Така, както са предприети мерки за предотвратяване на екологичната катастрофа, могат да се приложат механизми за справяне и с демографската. Отново е въпрос на приоритет, не на финанси. При наличието на безспорна демографска криза, е крайно необходимо децата също да станат приоритет на местната и държавната власт. Въвеждането на критерий за обособяване на детски кътове или площадки в новите сгради ще бъде още едно явно доказателство за това.

6.2. Изискване за обозначаване на подходящи заведения за хранене за родители с малки деца, като към определените категории заведения се заложи задължителното обособяване на места за повиване/смяна на памперси и места за детски колички. Както и заведенията да разполагат с детски столчета за хранене. Такива са ресторантите, заведенията за бързо обслужване и кафе-сладкарниците. Тези категории заведения да бъдат отбелязани по някакъв начин като „подходящи за родители с малки деца“. Така родителите ще могат лесно да се ориентират къде да отидат, за да се чувстват комфортно дори с малки деца.
За да се стимулират заведенията да осигуряват необходимите на родителите с малки деца удобства, същите следва да се ползват от някакви данъчни облекчения, когато отговарят на тези изисквания.
Припомняме случай от 2016 година в заведение в Стара Загора, където детските игри бяха забранени и нарушаването на тази забрана струва на родителите 50 на 100 от стойността на консумацията им. През 2018 година Върховният Административен съд обяви това за дискриминация.
Като държава – членка на Европейския съюз, ние трябва да сме добрият пример за ценностите, които този съюз изповядва. Не можем да позволим, така или иначе все по-малко раждащите се деца у нас и техните родителите, да бъдат обект на дискриминация на публични пространства. Трябва да се борим с отрицателния прираст и всеки, в това число и бизнесът, е редно да даде приноса си в тази борба.

Ние от ДНК, Сдружение „Движение за национална кауза“, сме отворени за дискусия и бихме съдействали на държавата в сферата, в която сме доказано силни – не само в медиите и комуникациите, но и в организирането на информационни кампании и масови събития из страната.

Надявам се тези предложения да достигнат до членовете на Националния съвет по демографска политика и да бъдат разгледани на следващото му заседание.