27/07/20

Неда Малчева: Децата ни дават сили и оцветяват мечтите ни за бъдещето


Тя е една обикновена майка, която е намерила приложение на професията си и съвсем непринудено я е превърнала в отдушник на ежедневните страсти. Познавате Неда Малчева от забавните ѝ илюстрации, посветени на майчинството. Те са напоени с голяма доза самоирония и приятно чувство за хумор. Ние обаче я поканихме на сериозен разговор, а тя разбира се, не изневери на себе си.
Говори Неда
Децата и майчинството ме вдъхновяват ежедневно. Винаги се старая да бъда максимално реалистична, иронична, в никакъв случай критична! С годините това се превърна в моя кауза, да разсмивам и понякога да ядосвам (което не е умишлено) българската майка. Засега планът е да не спирам. Когато бебето поотрасне малко и приключа с третото и ПОСЛЕДНО! майчинство, ще видим какво ще покаже съдбата.
Да бъдеш майка на три деца – многодетно предизвикателство
Майка на три не е ли само уточнение? Майката си е майка, няма значение на едно или две деца. Факт е, че откакто родих третото си дете, хората започнаха да ме подканват за четвърто – това е много типична българска черта. И всъщност… да, бих имала още едно! Може би при други обстоятелства. Децата са ангажимент, но най-вече са щастие.
Съществува ли рецепта за баланс?
Има едно дразнещо клише, че всичко е въпрос на организация. Не казвайте това на една майка, която се опитва да работи и да гледа децата си едновременно. Вярвайте ми – децата определено пречат на много неща – на съня ни, на вечерния ни душ, на интимния ни живот, на гладката ни мисъл (както точно в момента едно от моите деца пречи адски много на моята мисловна дейност). Да, малките превземат определен период от живота ни, в който израстват изцяло обгрижвани от нас. Но не мисля, че това може да попречи на нечие развитие, най-много да го отложи във времето или да го замрази за някакъв период. Бих казала, че в даден момент самото дете се превръща в стимул и смисъл на нашите професионални успехи. Децата ни дават сили и оцветяват мечтите ни за бъдещето. Не бива да гледаме на тях като пречка за развитието ни – напротив. Отдайте им колкото е нужно от времето си, всичко друго може да почака! А когато пораснат и ви възпрепятстват да свършите нещо важно, просто можете да ги изгоните в другата стая.
Първата бременност…
Огромно щастие, беше много чакана чертичка! От онова щастие, което те дезориентира и не знаеш какво да правиш с ръцете и краката си. Което те докарва до сълзи и до смях едновременно. Не може да се опише. Просто трябва да се изпита.
Усещането „пълна къща с деца“ е…
отговорност, тревожност, дезорганизация. Който има друга версия, да ми пише, за да ми даде съвет. Ще го приема с благодарност! А, който твърди, че третото дете се гледало само, той да НЕ ми пише. Важното е, че никой не е останал все още гладен и неизкъпан у дома. Усмивките са повече, прегръдките – също. Ревовете и писъците никак не липсват от общата картина, но любовта е неизмерима. В крайна сметка усещането е едно – и то е за… Живот!
Да вземеш решението да бъдеш родител
Винаги съм намирала темата за деликатна, в крайна сметка решението да имаш дете не се взима, като да си купиш нощна лампа. Предполагам, че много страхове спират хората в днешно време. Страхове, базирани на финансовото им състояние, на нагледен пример от близки хора и още много други. Изключвам семействата, които по здравословни причини не могат да имат деца и силно им стискам палци да се преборят с тази трудност. На останалите, които се колебаят, бих искала само да вдъхна кураж и да им обещая, че най-голямото приключение и предизвикателство в живота им предстои, нека действат.
Помага ли чувството за хумор в трудни ситуации?
Чувството за хумор или го притежаваш, или не. Притежаваш ли го, то добре знае кога да се появи навреме. Да, изкуство е да понесеш трудност с усмивка на лицето. Така преминаваш през нея по-лесно. Според мен най-важното е да можеш да контролираш шегите според ситуацията и да знаеш кога да бъдеш сериозен и кога не.
Може ли държавата да стимулира раждаемостта и какво трябва да се промени, за да се осмелят семействата да имат повече от едно дете?
Ако държавата улесняваше родителите, много от страховете на хората нямаше да са налице. Абсолютен факт е, че българският родител е тревожен родител. Тревогите започват още преди да си станал такъв. За това на първо място по значение поставям родилната грижа. Това е нещо, което не бива да се омаловажава. В България все още няма съвременна и адекватна родилна грижа. Практиката в българските акушеро-гинекологични клиники е остаряла, демонстрира се лошо отношение към родилката, която от своя страна не получава качествена информираност за самия процес. Много от жените, поради лошо преживяване по време на раждане, са стресирани и не желаят да имат второ дете. Други пък отлагат забременяване заради споделен лош опит. Немалко семейства се сблъскват и с финансовото затруднение, когато станат родители. При повечето от тях е важно поне един от членовете в семейството да е добре заплатен (в повечето случаи бащата), за да могат спокойно да отгледат детето си в периода на майчинството. Не е лъжа за никоя майка, че втората година е ниско заплатена. Следват намирането на работа на майката след изтичането на двете години майчинство, приемането на детето в детска ясла или градина (последното напоследък се превръща в „мисията невъзможна“). Да прибавим и здравната грижа за детето, това е тема, която коментирам със свито сърце. Излиза, че да имаш дете в България е лукс, вечна тревожност, бумащина и ходене по мъките.
Татко в действие – о, да!
Вкъщи мога да разчитам най-много на моя съпруг Кирил. Той ми помага с децата, и не го казвам, за да го похваля, това е самата истина. Кирил е специален татко за мен и децата, добър приятел на големия ми син, който е дете от първия ми брак. Готов е на всякаква гимнастика, за да ми помогне. Готов е да запази самообладание в ситуация, в която аз вече съм изпуснала здраво нервите си. Не се фукам, в никакъв случай. Казвам го, за да се разбере, че мъжът в семейството е толкова родител, колкото е и майката. За да има баланс и спокойствие, товарът трябва да се понася по равно и от двамата.
Какво би посъветвала хората, които са намерили своя партньор, но отлагат появата на дете в живота им, важно ли е да бъдат информирани относно рисковете, които крие закъснялото решение?
Наясно съм, че това е трудно решение, деликатно и интимно за двама души. Да, понякога фактор е само едната половинка от семейството, понякога решението и страховете са взаимни. Мога само да кажа, че страховете никога няма да изчезнат, възможно е дори да се увеличават. С раждането на едно дете ще дойдат други, няма как да ги избегнем, по- добре да се сблъскаме с тях навреме. Никой не е подготвен да бъде родител на теория, докато не го изпита на практика. Децата правят човека по-добър, мотивиран, млад и силен. Няма начин да съжалиш, че си станал родител, когато това вече е факт, но не е изключено да съжаляваш, ако не си станал такъв или си го отлагал във времето. Животът поднася всякакви изненади, възрастта е фактор при зачеване, при износване и раждане на едно здраво бебе, та дори и при отглеждането му. От сърце пожелавам на всички успех, плодовитост и спокойни нощи. Циркът е цирк, когато е с повече маймуни!

Последвайте страницата на Неда Малчева във Facebook: Neda Malcheva

Неда Малчева: Децата ни дават сили и оцветяват мечтите ни за бъдещето


НАЗАД