15/11/21

Биохимичен скрининг и фетална морфология


Д-р Борис Стоилов ще отговори на основни въпроси, свързани с три от най-важните прегледи по време на бременността – биохимичен скрининг, фетална морфология и късна фетална морфология. Като сертифицирах специалист в това специфично звено от медицината, той има богат опит и полезни съвети, които ще сподели с вас в следващите редове.
1. Д-р Стоилов, вие сте единственият сертифициран специалист по фетална медицина в Южна България. Това е много тясно и специфично звено, как се насочихте в тази посока?
Понякога нещата се нареждат като низ от случайности, но и поради преднамерено преследване на целите. През 2012г. случайността ме срещна с проф. Николаидес в София на една лекция. Бях чувал за него преди това, а също и бях възхитен от работата на учениците му. Дали тази случайна среща наклони везните или много други фактори е трудно да се каже, но майчиното здравеопазване се превърна в моя мисия последните 14-15 години. Без знанията по феталната медицина ние се връщаме 20-30 години назад. Е, аз не искам да съм назад J
2. В едно от интервютата с Вас споделяте, че биохимичният скрининг е най-важният от трите изследвания. Защо?
Искам да уточня, че въпреки че разговорно е станал известен като „биохимичен скрининг“- не съществува такъв израз. Има комбиниран скрининг или скрининг в първи триместър. Първият и най-важен преглед е скринингът в първи триместър между 11 и 13г.с. Тогава се прави щателен оглед на плода (т.нар. Фетална морфология), датира се бременността и се определя много точно вероятния термин на раждане, оценява се риска за най-честите хромозомни заболявания (синдром на Даун, Едуардс и Патау), оценява се риск за прееклампсия (тежко усложнение на бременността свързано с високо кръвно и мултиорганно засягане на бременната след 20г.с.), при жените с риск се вземат превантивни мерки, и се оценява риска за развитие на гестационен диабет.
3. Защо се провежда точно между 11 и 13 г.с.?
В съвременната медицина превенцията е изключително важна. Това е най-ранния срок, в който може да повлияем в благоприятна насока. В този срок може да се определи риск от усложнения на бременността, да се предприемат превантивни мероприятия, да се установят аномалии на плода и да дадем прогноза за плода.
4. Следващите две изследвания – фетална морфология и т.нар. късна фетална, също са задължителни. Какво може да се открие при тях?
Всеки преглед има своите цели. Дори и през трите прегледа да има едни и същи структури, които оглеждаме, е важно да се подчертае, че в разитието на плода има определена еволюция, а ние следим за правилното й протичане. В тази връзка няма взаимно заменяеми прегледи, те се допълват. Дори и на последния преглед могат да се установят отклонения, които ще се наложи да се лекуват в интерес на плода и/или майката. Феталната морфология между 19 и 23 г.с. е най-обстойния преглед през бременността. На този етап може най-пълноценно да се огледа плода, плацентата и пъпна връв. Освен това се оценява риска за преждевременно раждане и може отново да се оцени риска за прееклампсия.
5. Ако при някое от изследванията се отчете висок риск от дадено заболяване, какво следва?
Зависи за какво е висок риск – ако е за хромозомно заболяване предлагаме допълнителни изследвания, ако е за преждевременно раждане предписваме медикаменти и наблюдаваме по-често бременната, ако е за прееклампсия – следим за покачване на кръвното налягане и белтък в урината, а ако има скрининг в първи триместър изписваме медикамент за профилактика.
6. Прееклампсията е често срещана през бременността. Как се овладява?
Прееклампсията засяга около една на двайсет бременни и да, често усложнение е. За съжаление, веднъж развила се, тя трудно се овладява. Все още единственото ни лечение е раждането. Ето защо се стремим да предотвратим развитието й или поне да го забавим. Лекарствата, с които разполагаме могат да подобрят състоянието на бременната, но не и да го излекуват.
7. Какви заболявания сте установявали по време на своята практика?
Мисля, че съм виждал много аномалии и заболявания, но не и всичко. Трудно би ми било да ги изброя.
8. Разкажете ни за най-трудния случай, с който сте се справяли.
Тази пациентка ми беше пратена поради съмнение за хидроторакс (натрупана течност в гърдите) на плода. Скоро течността се разпространи навсякъде. Тогава решихме да направи торакоцентеза (с игла да изтеглим течността) въртеутробно и след което направихме цезарово сечение, за да се роди детето. Въпреки, че шансовете за оцеляване са ниски, това дете беше изписано живо и здраво.
9. Бъдещите майки са чувствителни и деликатни, затова когато се появи изменение в изследванията, по какъв начин им го съобщавате?
Винаги се опитвам да подходя с разбиране и да се поставя на тяхно място. Опитвам се да обясня максимално детайлно, за да няма неясното след като приключи прегледа. За съжаление, има и случаи, в които след съобщаване на такъв резултат, е много труден контакта с пациентката. Тогава оставам на разположение, за да може да обсъдим възможностите на втори етап.
*Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог и специалист по фетална медицина. Той е управител на Центъра по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив и преподавател в Медицински университет-Пловдив. През 2014 г. специализира фетална медицина в King's College, Лондон. В практиката си извършва високоспециализирани изследвания и проследяване на бременни с цел откриване и профилактика на различни аномалии и състояния при майката и бебето. Многократно посещава световни форуми по фетална медицина, където черпи най-актуалната информация по темата и след това я прилага в своята практика.

Биохимичен скрининг и фетална морфология


НАЗАД